ХРОМ

В организма на възрастния човек хром се съдържа в границите 6-12 мг, значителна част, от който е концентрирана в кожата, костите и мускулите.
В природата хромът съществува във вид на неорганични соли, а така също като комплексно съединение с органични лиганди, представляващи активна форма на хрома и оказващи съществено влияние в усвояването и нивото на кръвната глюкоза. Това съединение се разглежда като фактор за толерантност към глюкозата. Биологичната роля на хрома е свързана с участието му в регулацията на въглехидратния и липиден обмен. Допълнителното му приемане води до възстановяване на нормалния толеранс към глюкозата при деца с белтъчно-енергийна недостатъчност, а също така при хора на средна и напреднала възраст с понижена толерантност към въглехидратите. Предполага се, че биологично-активната форма на хрома образува комплексно съединение с инсулина, по-активно, отколкото свободния инсулин. Хромът участва също и в регулацията на метаболизма на холестерина и способства снижаването на равнището му в кръвта. Изследванията са показали, че недостигът на хром у човека се проявява в нарушение на въглехидратния и липиден обмен.
Хромът се явява активатор на фосфогликомутазата, трипсина и други ензими. Високо съдържание на хром има в някои нуклеопротеидни фракции, обаче ролята на този микроелемент в метаболизма на нуклеиновите киселини остава неизяснен.
Концентрацията на хром в хранителните продукти е ниска, затова при небалансирано и еднообразно хранене може да възникне относителна недостатъчност на хрома. Рискът от развитие на дефицит на хром е особено висок при бременни и кърмещи жени.В последните месеци на бременността плодът усилено акумулира хром. Микроелементът се екскретира в значително количество с млякото при лактацията. Във връзка с това, потреблението на хром в обичайните количества в период на бременност и лактация може да се окаже недостатъчно и да способства развитие на относителен дефицит. Понякога недостигът на хром е обусловен от прекомерното постъпване в организма като леснoусвояеми въглехидрати, а така също въвеждането на инсулин, водещ към усилена екскреция на хрома с урината.
Точни сведения за физиологичната потребност на човека от хром отсъстват. Предполагат, че в зависимост от химическите форми човек трябва да получава от 50-200 мкг/денонощие с храната от този елемент. Показател за обезпечеността на организма от хром е количеството му в косата (в норма -150-500 мкг/кг) и равнището на екскрецията с урината ( в норма 5-10 мкг/денонощие).
Хромът влиза в състава на много продукти като различни съединения с различна устойчивост, абсорбция и физиологична активност в организма.

Най-богати на хром са месото, птиците, хляба, сухите гъби, бобовите култури, пшеничното грубо брашно, бирата.
В БАД на “Vision International People Group” хром има в ХРОМ

В организма на възрастния човек хром се съдържа в границите 6-12 мг, значителна част, от който е концентрирана в кожата, костите и мускулите.
В природата хромът съществува във вид на неорганични соли, а така също като комплексно съединение с органични лиганди, представляващи активна форма на хрома и оказващи съществено влияние в усвояването и нивото на кръвната глюкоза. Това съединение се разглежда като фактор за толерантност към глюкозата. Биологичната роля на хрома е свързана с участието му в регулацията на въглехидратния и липиден обмен. Допълнителното му приемане води до възстановяване на нормалния толеранс към глюкозата при деца с белтъчно-енергийна недостатъчност, а също така при хора на средна и напреднала възраст с понижена толерантност към въглехидратите. Предполага се, че биологично-активната форма на хрома образува комплексно съединение с инсулина, по-активно, отколкото свободния инсулин. Хромът участва също и в регулацията на метаболизма на холестерина и способства снижаването на равнището му в кръвта. Изследванията са показали, че недостигът на хром у човека се проявява в нарушение на въглехидратния и липиден обмен.
Хромът се явява активатор на фосфогликомутазата, трипсина и други ензими. Високо съдържание на хром има в някои нуклеопротеидни фракции, обаче ролята на този микроелемент в метаболизма на нуклеиновите киселини остава неизяснен.
Концентрацията на хром в хранителните продукти е ниска, затова при небалансирано и еднообразно хранене може да възникне относителна недостатъчност на хрома. Рискът от развитие на дефицит на хром е особено висок при бременни и кърмещи жени.В последните месеци на бременността плодът усилено акумулира хром. Микроелементът се екскретира в значително количество с млякото при лактацията. Във връзка с това, потреблението на хром в обичайните количества в период на бременност и лактация може да се окаже недостатъчно и да способства развитие на относителен дефицит. Понякога недостигът на хром е обусловен от прекомерното постъпване в организма като леснoусвояеми въглехидрати, а така също въвеждането на инсулин, водещ към усилена екскреция на хрома с урината.
Точни сведения за физиологичната потребност на човека от хром отсъстват. Предполагат, че в зависимост от химическите форми човек трябва да получава от 50-200 мкг/денонощие с храната от този елемент. Показател за обезпечеността на организма от хром е количеството му в косата (в норма -150-500 мкг/кг) и равнището на екскрецията с урината ( в норма 5-10 мкг/денонощие).
Хромът влиза в състава на много продукти като различни съединения с различна устойчивост, абсорбция и физиологична активност в организма.
Най-богати на хром са месото, птиците, хляба, сухите гъби, бобовите култури, пшеничното грубо брашно, бирата.

В БАД на “Vision International People Group” хром има в “Свелтформ“, “Хромвитал“, “Лайфпак сеньор“, “Лайфпак джуниър“.

"Починалите лекари не лъжат" д-р Уолък

"За симптомите, възникващи при подобряване на храненето" д-р Стенли Бас

"Природата в помощ на баланса и хармонията в храненето" Доц. д.б.н. Фани Рибарова

"Седем етапа на замърсяване на организма"

Могат ли синтетичните антиоскиданти да заместят естествените?