|
МАНГАН
В организма на възрастния човек се съдържат 12-20
мг манган. Съдържанието на този елемент е особено високо в главния
мозък, черния дроб, бъбреците и панкреаса.
Механизмът на всмукване на мангана в стомаха е малко изучен. Хомеостатичният
контрол върху съдържанието на този елемент в организма се осъществява
по-скоро по пътя на регулацията на екскрецията му (основно с жлъчния
сок), с помощта на селективна абсорбция. След всмукването на мангана
в стомаха, същия влиза в кръвта, където се свръзва с транспортния
белтък Р-1-глобулин (трансманганин).
Биохимичните механизми на действие на мангана са свързани с участието
му във функционирането на оксидредуктазата, хидролазата и лигазата.
Най-важна е ролята на мангана в състава или активацията на ксантиноксидазата,
аминоацил-тРНК-синтетазата, диаминоксидазата, пируваткарбоксилазата,
фосфатазата, супероксиддисмутазата. Манганът също така влиза в
състава на фосфотрансферазата, аргиназата, нуклеазата и ДНК -полимеразата.
Особен интерес представлява взаимодействието на мангана с отделните
ферменти, участващи в синтеза на киселите гликозаминогликани,
гликопротеиди и липополизахариди. В болшинството от случаите манганът
не се явява специфичен структурен компонент на ферментите, а наред
с йоните на другите метали активира тяхната каталитична активност.
Към подобни ферменти се отнасят аргиназата, изоцитрат-дехидрогеназата,
РНК - и ДНК-полимеразата и др. В същото време съществуват няколко
ензими, функцията на които изисква задължително присъствие на
манган. В това число са гликозилтрансферазите, участващи в биосинтеза
на един от основните компоненти на хрущялната тъкан - хондриотинсулфата,
и пируваткарбоксилазата, играеща ключова роля в регулацията на
гликонеогенезата. Манганът изпълнява функцията на катализатор,
способстващ за образуването на връзки между глюкозамина и серина
при биосинтезата на киселите гликозаминогликани в хрущялната тъкан.
Той също взема участие в синтеза на меланин и допамин, мастните
киселини и образуването на фосфатидилинозитола. Установена е корелация
между снижението на активността на супероксидддисмутазата и съдържанието
на манган в тъканите в период на растеж и развитие на организма.
Микроелементът е свързан също така със синтеза на белтъци и нуклеинови
киселини.
Предполага се определена взаимовръзка между дефицита на манган
и заболяването “Кожна туберкулоза”. Добавянето в рациона на хранене
на манган подобрява състоянието на такива болни. Констатирана
е снижена концентрация на манган в кръвта и тъканите на болни
от захарен диабет. Включването на микроелемента води до хипогликемично
действие.Манганът вероятно участва в процесите на синтеза или
метаболизма на инсулина.
По научни данни, интензивността на развитието на децата в значителна
степен зависи от употребата на манган. Установено е, че децата
с нисък ръст средно имат до 40% по-ниско потребление на манган
от децата с висок ръст. В кръвта се съдържа 0,8-1,2 мкг манган
на 100 мл.
Достоверни сведения за потребността на организма от манган отсъстват.
Минималната денонощна доза на възрастни предположително е 2-3
мг, а препоръчителната - 2,5 -5 мг. Манганът се съдържа в месото,
рибата, морските продукти, млечните продукти, яйцата (не много).
Бобовите растения, ядките съдържат голямо количество от този елемент.
Богати на манган са кафето и чая.
В БАД на “Vision International People Group” манган се съдържа
в “Лайфпак
сеньор“, “Лайфпак
джуниър“.
|
Любопитно
за здравето, прочети го...!