|
ВИТАМИН А ( РЕТИНОЛ )
Към витамините от групата А се отнасят съединения,
производни на бета-ионона, притежаващи биологичната активност
на ретинола. Най-важни и широко разпространени от тях са ретинол,
ретинал, ретиноева киселина. В животинските тъкани ретинола се
среща във вид на сложни естери с палмитиновата киселина - ретинилпалмитат.
В растителните тъкани той се среща главно във вид на провитамини
- каротиноиди, голяма част от които се превръща в организма във
витамин А. Към тях се отнасят а- и бета-каротините, ликопин, лютеин,
криптоксантин и мн. др. Активността на Р-каротина е два пъти по-висока
отколкото на останалите. Каротиноидите за пръв път са били отделени
от морковите, латинското име на кореноплода carota, откъдето са
получили своето име.
Ролята на витамин А в организма е свързана с процесите на размножаване
и растеж, диференциране на епителната и костната тъкан, поддържане
на имунния статус и функцията на зрението - фоторецепция.
Необходимостта от витамин А за зрението се определя от неговото
участие в строежа на зрителния пигмент родопсин, представляващ
комплекс от белтък опсин с 11-цис-ретинал. Разпада на този комплекс
под влияние на поглъщане на квант светлина играе съществена роля
в механизма на възникване на зрителното възприятие. Ресинтезата
на родопсина и увеличаване на неговото съдържание в ретината осигуряват
адаптацията на окото към понижена осветеност.
Биологичната активност на витамин А се изразява в международни
единици (МЕ) или ретинолови еквиваленти (мг или мкг ретинол).
1МЕ витамин А съответства на биологическа активност 0,3 мкг ретинол
или 0,344 мкг ретинилацетат (естер на ретинола и оцетната киселина).
Ретиноевата киселина притежава само отчасти активността на витамин
А: тя поддържа диференцирането на епитела, но не е активна в процесите
на размножаване и фоторецепция. В същото време в процесите на
клетъчна диференциация активността на ретиноевата киселина може
да превишава активността на ретинола 10 пъти.
Всмукването на витамин А и каротина става в тънките черва с участието
на жлъчния сок, обезпечаващ тяхното емулгиране. Естерите на ретинола
се превръщат в стомаха, посредством ферментативна хидролиза, в
свободен ретинол, който в процеса на всмукване отново се естерифицира
в стената на стомаха, образувайки ретинилпалмитат.
Основното депо на витамин А в организма е черния дроб, съдържащ
витамин А главно във формата главно на ретинилпалмитат. Свободния
ретинол присъства само в неголямо количество, но при необходимост
се освобождава от естеросвързани форми и се секретира в кръвотока
като специфичен ретинол, свързан с белтък (РСБ). РСБ осигурява
разтворимостта на хидрофобната молекула на ретинола, защитата
й от окисляване, а също така транспортирането на ретинола в кръвта
и неговото насочена движение към тъканите.
В организма ретинола се окислява в ретинал и ретиноева киселина
под влияние на съответните дехидрогенази. Ретиналът, заемащ ключово
място в обмяната на витамин А, лесно се поддава на обратимо ензимно
възстановяване в ретинол и на обратимо окисление в ретиноева киселина.
Недостигът на витамин А води до тежки нарушения на много органи
и системи, в основата на което стои генералното поражение на епитела,
изразяващо се в метаплазии и кератинизации. Особено характерни
са пораженията на кожата (суха кожа, фоликулярна хиперкератоза,
предразположения към пиодермия, фурункулоза и т.н.), дихателните
пътища (склонност към ринити, ларинготрахеити, бронхити, пневмонии),
стомашно-чревния тракт (диспептични разстройства, нарушение на
жлъчната секреция, склонност към гастрити и колити), пикочопроводни
пътища (склонност към пиелити, уретрити, цистити). Леките и умерени
форми на недостиг на витамин А са съпроводени от нарушения на
адаптацията към тъмнина (хемералопия), конюнктивити и сухост на
роговицата. Тежките форми на дефицита могат да доведат до кератомалация,
перфорация на роговицата и слепота. Нарушението на бариерната
функция на епитела води към рязкото понижаване на устойчивостта
му към инфекции.
Най-важните функционални тестове за определяне на наличието на
витамин А в организма са изследванията на адаптацията към тъмнина
и полето на зрение, нарушаващи се още в ранните стадии на А-хиповитаминоза,
а също така електроретинография на зеницата на окото, биомикроскопия
на роговицата и др.
В качеството на пряк биохимичен тест изследват концентрацията
на ретинола в утайката на кръвта, която нормално е 40 - 50 мкг/100
мл. Намаляването й до 20-30 мкг/100 мл. Обикновено е съпроводено
с развиване на фоликуларна хиперкератоза, а по-нататъчното спадане
до 5-20 мкг/100 мл. Води до влошаване на адаптацията към тъмнина
и патологично менение на електроретинограмата. Доколкото запасите
от витамин А в черния дроб са способни в течение на достатъчно
дълъг период да поддържат концентрацията на ретинола в утайката
на кръвта в пределни граници, то даже при недостатъчно постъпване
на витамина с храната, определянето на концентрацията на ретинола
в кръвта се явява ненадежден показател за запасите в черния дроб
и равнището на потребление в храната. Във връзка с това за определянето
на последния показател по-точни са методите за пряко изследване
на фактическия рацион.
Съдържанието на ретинола в биологичните обекти определят: спектрографски
при дължина на вълната 325 нм; колориметрични по реакцията с антимонов
трихлорид (реакция на Кар-Прайс), даваща с ретинола синьо оцветяване
с максимално поглъщане при 620 нм; спектрофлуориметрически при
максимуми на възбуда и изпускане на флуоресценция 340 и 490 нм.
Обработката на ретинола със смес от солна и сярна киселина или
п-толуолсулфокиселина го превръща в анхидретинол с максимално
поглъщане при 371 нм, което също се използва за количественото
определяне на ретинола.При определянето на естерите на ретинола,
последните предварително се преработват до свободен ретинол. За
разделянето, чистенето и определянето на отделни форми на витамин
А широко се използват методите на тьнкослоината, колонна и течностна
хроматография с високо налягане.
Препоръчителните норми за денонощно потребление на витамин А в
мкг еквивалент (1 мкг ретинолов еквивалент е равен на 1 мкг ретинол
или 6 мкг Р-каротин) съставляват: за деца от 0 до 1 година - 400
мкг ретинолов еквивалент, от 1 до 3 години - 450 мкг, от 4 до
6 години - 500 мкг, от 7 до 10 години - 700 мкг, от 11 до 17 години
- 1000 мкг ( за момчета) и 800 мкг (за момичета), за мъже от 18
до 60 години - 1000 мкг и за жени - 800-1000 мкг. При бременност
и кърмене потребността от витамин А се увеличава съответно до
1200-1400 мкг ретинолов еквивалент. Усиленото физическо напрежение
повишава потребността от витамин А до 2-2,5 мг ретинолов еквивалент
в денонощие.
Витамин А е широко разпространен в природата. В растителните тъкани
той често се среща във вид на провитамин - каротиноид, голяма
част, от който се превръща в организма във витамин А. Сред каротиноидите
най-разпространени е бета каротин, на който се пада 40-90% от
всички каротиноиди. Той е локализиран в зелените части на растенията,
а също така в плодовете и зеленчуците, имащи оранжев цвят, във
водораслите и гъбите. Превръщането на каротиноидите във витамин
А в организма става най-често в тънките черва и представлява сложен
процес. Степента на усвояване на растителния каротин зависи от
пълнотата на разпадане на клетъчните обвивки. Каротинът, съдържащ
се в пюре от моркови, се усвоява по-добре, отколкото от цели варени
или сурови моркови.
Каротинът и ретинолът се разрушават в значителна степен под влияние
на температурата, светлината, въздуха, неутрална или кисела среда.
Твърде важна е правилната топлинна преработка на хранителните
мазнини. Тяхното прегряване води до образуване на пероксиди и
епоксиди, способстващи разрушаването на витамин А и наред с това,
токсично влияещи на организма до пълното появяване и на канцерогенен
ефект.
В БАД на “Vision International People Group”
бета каротин влиза в състава на биологично-активните добавки:
“Антиокс“,
“Лайфпак
Сеньор“, “Лайфпак
Джуниър“, “Артум“,
“Бюти“;
Вит. А - в “Активи“,
“Артемида“.
|
Любопитно
за здравето, прочети го...!