ВИТАМИН В6

Витамин В6 включва група от три родствени съединения, притежаващи сходна биологична активност: пиридоксин, пиридоксал и пиридоксамин.Те се отличават с наличието на спиртна, алдехидна или аминна група. В организма тези съединения се намират преимуществено във фосфорилирана форма - пиридоксинфосфат, пиридоксалфосфат или пиридоксаминфосфат. Всички изброени форми на витамин В6 се подлагат в организма на взаимни превръщания.
Пиридоксалфосфат (ПАЛФ) се явява основна коферментна форма на витамина В6, във вида на който той влиза в състава на многобройни пиридоксални ферменти. Под контрола на тези ферменти се намират практически всички важни реакции на обмяна на аминокиселините и други азотисти съединения, в частност, преаминирането и декарбоксилирането.
Витамин В6 приема активно участие в обмяната на триптофана. Първо, като кофермент на кинурениназата в превръщането на кинуренин в антранилова киселина и 3-оксикинуренин в 3-оксиантранилова киселина и второ, като кофермент на кинуренинтрансаминазата в превръщането на кинуренин и 3- оксикинуренин съответно в кинуренова и ксантуренова киселини. Тези процеси се явяват важни етапи от биосинтеза на никотинова киселина от триптофана.
В обмяната на серосъдържащите аминокиселини витамин В6 контролира пътя на превръщане на метионин в цистеин. Метионинът се явява най-важния донор на метилните групи в многобройните реакции на метилиране, в частност, при биосинтеза на адреналина, фосфатидилхолина, метилирането на полинуклеотидите и др. Тази функция метионина изпълнява във формата на S-аденозилхомоцистеин. Специфичната хидролаза разделя S-аденозилхомоцистеина на аденозин и хомоцистеин. Един от пътищата на обмяната на последния се явява превръщането му в цистеин, протичащо в два етапа. В първия етап хомоцистеина се кондензира със серина, в резултат, на което се образува цистатионин. Тази кондензация катализира цистатионинсинтаза, кофермент на която се явява ПАЛФ. На следващия етап, катализирания от други пиридоксалзависими ферменти, цистатионазата, хомоцистеина се разделя на хомосерин и цистеин. Образуването на цистеина от метионина наред с неговото постъпление в храната служи за основен източник на важната серосъдържаща аминокиселина. Активността на цистатионазата при недостиг на витамин В6 бързо се понижава, следствие на което се явяват натрупване и екскреция на повишено количество цистатионин, който нормално в урината почти отсъства. Във връзка с това, определянето на цистатионина в урината може да послужи за един от тестовете за обезпечение на организма с витамин В6.
Сред другите важни функции на витамин В6 в обмяната на веществата следва да се отбележи участието на ПАЛФ в синтеза на делта-аминолевулинова киселина от глицин и сукцинил - КоА. Тази реакция катализирана от синтеза на 5-аминолевулинова киселина - е един от важните начални етапи на биосинтеза на порфините, явяващи се предшественици на хема на хемоглобина. Нарушението на синтеза на делта-аминолевулинова киселина се явява метаболитна причина за развитие на анемия при В6-авитаминоза.
Сред процесите на декарбоксилиране с участието на ПАЛФ една от най-важните се явява реакцията, катализираща глутаматдекарбоксилазата на мозъчната тъкан. В резултат на това, глутаминовата киселина се превръща в гама-аминомаслена, производството на която се явява важен компонент в биохимичния механизъм на забавяне на процесите в нервната тъкан. Понижението на скоростта на образуване на гама-аминномаслената киселина играе важна роля в появата на спазъм при недостатъчното обезпечение с витамин В6, особено у децата, макар ролята на витамин В6 във функционирането на нервната тъкан и механизма развиващ се при В6-авитаминозните нарушения носят безусловно по-сложен характер.
Всичките три форми на витамин В6 необратимо се окисляват в 4-пиридоксинова киселина и в такъв вид се отделят с урината. 4-пиридоксиновата киселина е биологически неактивна, и на нея се падат приблизително 85% от крайните продукти от разпада на витамин В6. наред с 4-пиридоксиновата киселина се отделя неголямо количество пиридоксал и пиридоксамин. При недостиг на витамин В6 се понижава концентрацията му в кръвта и тъканите и се намалява екскрецията на 4-пиридоксинова киселина с урината. Определянето на нейната екскреция с урината се използва за оценка на обезпечеността на организма от витамин В6. За тези цели може да се проведе определяне на концентрацията на различните форми на витамин В6 в плазмата и в кръвните клетки. Най-адекватен показател за обезпечеността на организма с витамин В6 се явява съдържанието на пиридоксалеви коферменти, в частност, пиридоксал-5 фосфат (ПАЛФ) - основната биологично активна форма на витамините от групата В6, а така също пиридоксаминфосфат (ПАМФ). Биохимическият показател за недостиг е също така отделянето с урината на патологичен продукт на разделянето на триптофана- ксантуренова киселина, количеството на която при недостиг на В6 рязко се увеличава.
Към клиничните прояви на В6-витаминна недостатъчност при възрастните следва да отнесем: поражение на лигавицата в устата (стоматит, глосит), себореен и десквамативен дерматит на окосмената част от главата, на шията и понякога на гърба; повишена нервна възбудимост, депресия, безсъница, гадене; към лабораторните - понижение на отделянето на 4-пиридоксинова киселина с урината; падане на равнището на пиридоксалфосфат в кръвта; повишение на отделянето с урината на ксантуренова киселина след натоварване с триптофан. При бебетата се наблюдава задържане на теглото, хипохромна анемия с микроцитоза, епилептиформени конвулсии.
Препоръчва се норма на потребление на витамин В6 за мъже -2мг/денонощие, за жени -1,8 мг/денонощие. За възрастни тези норми се увеличават при мъжете - до 2,2 мг/денонощие, при жените - до 2 мг/денонощие. При бременните нормата се увеличава с 0,3 мг/денонощие, а при кърмещите жени - с 0,5 мг/денонощие. За децата през първата година от живота им - от 0,4 до 0,6 мг/денонощие, към 17-та година - до 2 мг/денонощие за юношите, и до 1,6 мг/денонощие - за девойките. Потребността от витамин В6 зависи от съдържанието на белтъци в храненето. По някои данни оптималното потребление на витамин В6 при високо съдържание на белтък в храната е от 1,75 до 2,5 мг/денонощие, при низкобелтьчни храни - от 1 до 1,5 мг/денонощие.
Има данни за повишена потребност от витамин В6, причини за което се явяват генетично обусловени нарушения на всмукването на пиридоксалфосфат в структурата на ПАЛФ-зависимите ферменти. Особено внимание изисква В6-витаминизацията на туберкулозно болните, преминаващи курс на лечение с фтивазид и тубазид - антагонисти на пиридоксина. Потребността на витамин В6 е повишена и при нервно-психичните болни. Допълнителен прием на витамин В6 е необходим и на хора, подложени на интоксикация, преди всичко работещи с радиоактивни вещества и отровни химикали.
От хранителните продукти витамин В6 се съдържа в: месото, черен дроб, рибата, яйцата (предимно жълтъка), пшеничното брашно, картофите, морковите, дрождите.

В БАД на фирма “Vision International People Group” витамин В6 се съдържа в състава на следните биологично активни добавки: “Нутримакс“, “Пакс“, “Лайфпак сеньор“, “Лайфпак джуниър“, “Хипер“, “Мистик“, “Пасилат“, “Нортия“.

"Починалите лекари не лъжат" д-р Уолък

"За симптомите, възникващи при подобряване на храненето" д-р Стенли Бас

"Природата в помощ на баланса и хармонията в храненето" Доц. д.б.н. Фани Рибарова

"Седем етапа на замърсяване на организма"

Могат ли синтетичните антиоскиданти да заместят естествените?