ВИТАМИН Е (ТОКОФЕРОЛ)

Към групата на витамин Е се отнасят метилните производни на токола и токотриенола, притежаващи биологична активност алфа-токоферол. Названието “токоферол” се отнася към метилтоколите, и по такъв начин не е идентично с широко разпространения термин “витамин Е”.
Токол е 2-метил-2 (4, 8, 12- триметилтридецил)-хроман-6-ол, т.е. 6-оксихроматоидна верига от 16 атома въглерод. Индивидуалните токофероли се обозначават с гръцките букви алфа, бета, гама, делта и се отличават един от друг по количеството и положението на метилните заместители в ароматната верига на 6-оксихромана. Най-важният от тях е алфа-токоферол, който представлява 5, 7, 8-триметилтокол, съдържащ СН3-група във всички свободни положения на ароматната верига.
В молекулата на токоферола има три асиметрични атома - атоми на въглерода в положение на 2-хроманова кръгова верига и 4 и 8 - в страничната верига. Поради това всеки токоферол има 8 възможни оптични изомери и 4 рацемати. Природният алфа-токоферол има R (или D)-конфигурация във всички асиметрични центрове и се явява, по такъв начин 2R, 4R, 8R-алфа - токоферол. За негово обозначение се приема “RRR- а -токоферол”. Понякога го обозначават още като 2D, 4D, 8D - алфа-токоферол, D- алфа - токоферол, d-алфа- токоферол или просто алфа - токоферол.
Токоферолите изпълняват в живите тъкани ролята на биологични антиоксиданти, инактивиращи свободните радикали и по този начин препятстващи развитието на свободно радикални процеси на прекисно окисляване на ненаситените мастни киселини. Доколкото ненаситените мастни киселини се явяват най-важния компонент от биологичните мембрани, тази функция на токоферолите има голямо значение за поддържането на структурната цялост и функционалната активност на липопротеинните мембрани в клетките и субклетъчните органели.
В стабилизиращото действие на токоферолите на биологичните мембрани съществена роля може да принадлежи на физико-химичното взаимодействие между страничната и изопреноидната вериги на молекулите на токоферолите и въглеродната верига на полиненаситените мастни киселини, в частност, арахидоновата, влизащи в състава на мембранните фосфолипиди. Функцията на токоферолите като биологични антиоксиданти в организма е тясно свързана с функциите на другите компоненти на антиоксидантната система на организма, в това число на селена, който влиза в състава на глутатионпероксидазата, възстановяваща хидропрекиса на ненаситените мастни киселини и други органични съединения.
Благодарение на антиоксидантните си свойства, витамин Е предотвратява развитието на атеросклерозата и в последните години се използва широко за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания.Освен това витамин Е предотвратява разрушаването на еритроцитите и обезпечава безпрепятственото постъпване на наличния в тях кислород във всички клетки на организма. Разширява кръвоносните съдове и съхранява еластичността им, снижава съсирването на кръвта. Витамин Е забавя процесите на стареене на кожата, и по някои данни, снижава риска от развитие на рак на кожата.
Биологическата активност на витамин Е се измерва в микрограми на R,R,R - алфа - токоферола (токоферолния еквивалент) или в международни единици. 1 МЕ съотвества на активност 1 мг D,L- алфа - токоферилацетат, въведен per os в теста по предотвратяване на резорбцията на плода при плъхове, лишени от витамин Е.
Сумарната активност на витамин Е при разчет на неговото съдържание в продуктите на хранене, изразяват в алфа - токоферолови еквиваленти, равни по активност на 1мкг природен R,R,R - алфа - токоферол. Доколкото последният е нестабилен, в качеството на стандарт за определяне на биологичната активност се препоръчва да се използва природен алфа-токоферол.
Съдържанието на витамин Е в кръвната плазма на хората се колебае между 0,8 и 2 мг/дл (средно 1 мг/дл), с преобладаващ дял на алфа - токоферола.
Витамин Е не се синтезира в организма на човека. Постъпващите с храната токофероли се натрупват, основно в мастната тъкан. Всмукването на витамин Е, както и на другите мастноразтворими витамини в стомаха, зависи от присъствието на мазнини в храната и се нарушава при недостатъчна секреция на жлъчката.
Недостигът на витамин Е при възрастни хора е обусловен от нарушение на всмукването на токофероли (при стеаторея, резекция на тънките черва и др.). Ендогенният дефицит на витамин Е възниква при алфа, бета - липопротеинемия - наследствено заболяване, обусловено от генетичен дефект на синтеза и секрецията на бета-липопротеини, осъществяващи транспорта на токоферолите от черния дроб към другите тъкани.
Доколкото плацентата слабо пропуска токофероли към плода, недостига на витамин Е често се наблюдава при новородените недоносени деца и може да бъде причина за развитие на анемия, ретинопатия и нарушение на зрението (супралетална фиброплазия), бронхопулмонална дисплазия, внезапна смърт на новороденото.
В основата на тези прояви лежат биохимични нарушения, обусловени от отпадането на специфични функции на витамин Е в организма, в частност, усилване на прекисното окисление на мембранните липиди, водещо до повреждане на клетъчните и субклетъчните мембрани. Този ефект лежи в основата на ярки прояви на недостиг, като рязко усилване на чувствителността на еритроцитите към прекисната хемолиза, загуба на саркоплазматичен ретикулум, способност към акумулация и задържане на йони на калция, което води до нарушение на работата на мускулите и изливане на тъканни ензими в кръвта.
При недостига на витамин Е се повишават рисковете от инфекциозни заболявания, риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания и възпалителни процеси, наблюдава се преждевременно стареене на кожата.
В норми - концентрацията на токофероли в утайката на кръвта е 0,8-1,2 мг/100 мл. Проява на недостиг обикновено се констатира под 0,5 мг/100 мл. При новородените и особено недоносени деца, концентрацията на токофероли е снижена до 0,2 -0,4 мг/100 мл.
Един от основните методи за оценка на обезпечеността на човека с витамин Е се явява определянето на концентрацията на токофероли в утайката и плазмата на кръвта. Обикновено за това използват спектрофотометрични методи, основани на окисление на токофероли с железен хлорид и определяне на образувания Fe2+ във вид на оцветен комплекс с алфа - алфа1- дипиридил, или бета -фенантролин. В последните години широко разпространение придобиват спектрофлуорометричните методи, характерни с най-голяма чувствителност и позволяващи да се определи съдържанието на токофероли в 0,1 мл утайка на кръвта.
В качеството на функционални методи за оценка на обезпечеността на организма с витамин Е изследват екскрецията на креатинина с урината и чувствителността на еритроцитите към прекисна хемолиза в изотонична среда. Тези два показателя съществено нарастват при дефицит на витамин Е.
В последните години е предложено да се изследва с метода на газовата хроматография съдържанието във вдишвания въздух на пентан и етан, количеството, на които при дефицит на витамин Е нараства вследствие на прекисното окисление на ненаситените мастни киселини.
Потребността на витамин Е за човека не е установена. Препоръчителната норма е 12-15 МЕ/денонощие. Увеличаването на постъпването на полиненаситени мастни киселини повишава потребността от витамин Е, във връзка с това редица автори предлагат да се смята тази потребност, изхождайки от съдържанието в храната на ненаситени мастни киселини: 0,6 мг - ? -токоферол на 1г ненаситени мастни киселини.
Денонощното постъпване на витамин Е трябва да бъде: за деца до 6 месеца - 3, от 7- до 12 месеца - 4, от 1 до 3 години -5, от 4 до 6 години - 7, от 7 до 10 - 10. Във възрастта от 11-13 години -12 при момчетата и 10 при момичетата; от 14-17 години - 15 за момчетата и 12 за момичетата. При мъжете от 18-59 години 10, над 60 години -15; жени -8, след 60 години -12. при бременност потребността се повишава 2 пъти, при кърмене - на 4мг токоферолов еквивалент.
От хранителните продукти най-богати на токофероли са растителните масла, особено царевичното, памуковото и от пшенични зародиши. Голяма част от сумарното съдържание на токоферол е в слънчогледовото масло 60-80%. Продуктите от животински произход са бедни на витамин Е. От зеленчуците източници на витамин Е са: зеления боб, зеления грах, салатите, овеса, царевичните зародиши, ръжта, пшеничните зародиши и др.