ВИТАМИН Н (БИОТИН)

Биотинът представлява хексахидро-2-оксо-1Н-тиено [3,4-алфа]-имидазол-4-пентанова киселина. Това съединение съдържа кондензирана хетероциклична система на имидазоловия и тиофенолов пръстен с остатък на н-валерианова киселина, неговата емпирична формула е Ci6H28N4O4S.
Специфичната функция на биотина в обмяната на веществата се заключава в това, че той влиза в състава на активния център на биотинзависимите ферменти, осъществяващи реакции на карбоксилиране, т.е. включвайки СО2 във формата НСО3 в различните органични киселини.
Сред реакциите на карбоксилиране, осъществявани при участието на биотинина, най-важни са следващите:
1. Карбоксилиране на оцетната киселина (във формата на
ацетил-КоА) с образуване на малонил-КоА. Тази реакция е катализируема с ацетил-КоА-карбоксилаза и се явява
важен подготвителен етап от биосинтеза на мастните киселини. Тези вещества се образуват в организма от ацетил-КоА по пътя на последователно присъединяване към него на остатъци от малонил-КоА и молекула на мастна киселина всеки път нараствайки с два въглеродни атома.
2. Карбоксилиране на пропионовата киселина във формата на пропионил-КоА, в резултат на което последния се
превръща в метилмалонил-КоА. Метилмалоновата киселина след това се изомеризира в янтарна с помощта на
метилмалонил-КоА-изомераза, кофермент на която се явява образуващия се от витамин В12 дезоксиаденозилко-
баламин. Това е единствения път, по който въглеродната верига на пропионовата киселина може да се окислява в
цикъла на трикарбоновите киселини.
3. Карбоксилиране на пирогроздената киселина с образуване на оксалацетат. Метаболитното значение на тази реакция се състои в това, че с нейна помощ се осъществява непрекъснатото запълване на пула на дикарбоновите
киселини в цикъла на Кребс, явяващо се важно условие за обезпечаването на непрекъснатата му работа. Освен това
катализируемото от пируваткарбоксилазата образуване на оцетна киселина се явява начален етап на
глюконеогенезата, т.е. ресинтеза на глюкоза от млечна и пирогроздена киселина.
4. Карбоксилиране на бета-метилкротоноил-КоА с образуване на бета -метилглутаконил-КоА. Тази реакция, катализируема от бета -метилкротоноил-КоА-карбоксилазата, се явява важен етап от окислителния разпад на аминокиселините на левцина до ацетооцетна киселина и ацетил-КоА.
5. В кръвта съдържанието на биотин е 0,7-1,7 мкг/дл (средно 1,3 мкг/дл). С урината наред с биотина се отделят негови деривати в количества 0,4-0,7 мкг на 1 кг телесна маса в денонощие. Недостигът на биотин може да се прояви в себореен дерматит и неговата най-често срещана форма - болест на Лейнер при деца в ранна възраст. Тези заболявания често се срещат при бебета, страдащи от диария, и се обяснява с ниското постъпване на биотин с майчиното мляко, възможни загуби на биотин по време на разстройство и изменение на стомашната и чревна микрофлора. Симптоми за недостиг на биотин се забелязват при малките деца във вид на кожни нарушения (дерматит с обриви по шията, кисти на ръцете, предмишниците, краката с последваща серия от пигментации). После се появяват поражения на езика, анорексия, гадене, депресия, миалгия, хиперстезия. Едновременно с това се установява анемия и повишено съдържание на холестерин.
За количественото определяне на биотин са предложени колориметрични методи. Един от тях е основан на хидролизата на биотина в концентрирана киселина и индикация на образуваната диаминокарбонова киселина по цветната реакция с нинхидрид. В другия метод се използва специфична цветна реакция на уреидния цикъл на биотина с n-диметил-аминоцинамалдехид. Чувствителността на тези методи не е особено голяма: 100 и 10 мкг/мл. По-чувствителни (0,025-0,5 нг/мл) са микробиологичните методи на определяне с използване в качеството на тест-организми Lactobacillus plantarum 8014 АТСС, Saccharomyces cerevisiae 7754 АТСС, Neurospora grassa и др. Обаче тези форми са способни да използват не само биотин, а и негови аналози и метаболити, неактивни за човека. Това затруднява определянето на истинското съдържание на биотин в биологичните обекти и се явява една от причините за голямата вариантност за получените с тези методи резултати.
Денонощната потребност на възрастен човек от биотин е 150 - 200 мкг, увеличавайки се за жените в период на бременност и лактация до 250 -300 мкг.
От хранителните продукти от животински произход на биотин са богати черния дроб и бъбреците, а от растителните продукти - ръж и цветно зеле. Биотин се съдържа в кравето мляко и в яйчния жълтък.

B БАД на фирма “Vision International People Group” витамин Н се съдържа в състава на: “Нутримакс“, “Пакс“, “Лайфпак сеньор“, “Бюти“.

"Починалите лекари не лъжат" д-р Уолък

"За симптомите, възникващи при подобряване на храненето" д-р Стенли Бас

"Природата в помощ на баланса и хармонията в храненето" Доц. д.б.н. Фани Рибарова

"Седем етапа на замърсяване на организма"

Могат ли синтетичните антиоскиданти да заместят естествените?