|
ЖЕЛЯЗО
Този елемент е тясно свързан с най-важните функции
на организма, явява се незаменима част от хемоглобина и миоглобина,
влиза в състава на цитохромите, участващи в преноса на електрони
по дихателните вериги на митохондриите, а така също в състава
на окислително-възстановителните ензими каталаза и пероксидаза.
Във всички тези белтъци, отнасящи се към класа на хемопротеидите,
желязото е включено в порфириновата структура на хема. В клетките
има функционално активно нехемово желязо, участващо също в преноса
на електрони.
В организма на възрастния човек се съдържат около 3-4 г желязо,
от които 70% може да бъде определено като жизнено необходимо и
30% -депонирано в тъканите. Над 80% от желязото се намира в еритроцитите
в състава на хемоглобина, останалото количество - в миоглобина
и феросадържащите ензими.
Обмяната на желязото в организма включва следващите процеси: всмукване
в стомаха, транспорт до тъканите, утилизация и депониране, екскреция
и загуба. Всмукването на желязото става в тънките черва, механизмите
на всмукване са различни за присъстващото в храната хемово и нехемово
желязо.
Нехемовото, йонизирано желязо е представено в организма от соли
и комплекси на тривалентното (окисно) желязо с белтъци и органични
киселини. Условие за всмукването на нехемовото желязо са предварителното
му преобразуване в разтворима форма и възстановяване до двувалентно
състояние. Както бе казано по-горе, фитиновата киселина образува
с желязото неразтворими соли. Във връзка с това тези съединения
са лош източник на достъпното, използвано желязо. Хранителните
влакна и тъкани на чая също свързват желязото в неразтворими комплекси.
Аскорбиновата киселина и цистеина способстват за всмукването на
нехемовото желязо. При това аскорбиновата киселина не само възстановява
тривалентното желязо в двувалентно, но и образува с него хелатно
съединение, добре разтворимо при ниски стойности на рН.
Всмукването на хемовото желязо не изисква някакви предварителни
условия: хемовия комплекс се абсорбира от клетките на лигавицата
на тънките черва напълно. В усвояването на желязото определена
роля играят жлъчния сок и солната киселина на стомаха, способстващи
за образуването на разтворими форми на йонизирано желязо. С тези
обстоятелства може да бъде свързана високата честота на желязодефицитните
анемии при ахлорхидрия.Част от желязото, постъпващо в клетката
на лигавицата на тънките черва се съединява със специфичния транспортен
белтък - трансферин. В комплекс н него желязото попада в кръвотока
и се пренася до тъканите. Трансферинът се отнася до фракциите
на ?-хемоглобина (гама - хемеглобина). Нормалната концентрация
на трансферин в кръвната плазма е около 250 мг/100 мл. Установено
е, че 100 мл плазма свързват 250-400 мкг желязо. Този показател
се нарича общата свързваща желязо способност (ОСЖС) и може да
нараства съществено при жени в последните месеци от бременността,
а така също при желязодефицитна анемия. При нормални условия нормата
на общата свързваща желязо способност (ОСЖС) е 100-150мкг/100мл.
Голяма част от желязото, използвано в организма на човека, се
усвоява от костния мозък и се използва за биосинтеза на хемоглобина
и новообразуваните еритроцити. Продължителността на живота на
еритроцита е средно 120 денонощия. Ежедневно в организма на човека
се обновява 1/120 от общата маса еритроцити, за което се изразходва
20-25 мг желязо - значително повече, отколкото постъпва с храната.
Основната част от желязото, използвано за синтез на хемоглобин
и нови еритроцити се извлича от тъканните депа и лизираните еритроцити.
Тази реутилизация се осъществява от клетките на системата на мононуклеарните
фагоцити на черния дроб, слезката и костния мозък, които захващат
нежизнеспособните еритроцити, разрушават ги и освобождават желязото
от хемоглобина и го връщат в кръвната плазма. За денонощие на
такава реутилизация са подложени 21-24 мг желязо.
Желязото се депонира основно в клетките на ретикуло-ендотелиалната
система на черния дроб, слезката и костния мозък. В норма тези
запаси за възрастен човек са около 1 г, в това число до 300 мг
в костния мозък. Важна форма на депониране на микроелемента в
тъканите се явява феритина - водоразтворим и относително лесен
е за използване комплекс с белтък апоферитин, способен да свърза
до 20% желязо.
Недостигът на желязо в организма води до желязо-дефицитна анемия
(ЖДА), обусловена от недостига на желязо за биосинтез на хемоглобин.
ЖДА се проявява често в падане концентрацията на хемоглобина и
еритроцитите в кръвта, анизоцитоза и пойкилоцитоза, хиперплазия
на костния мозък, снижение активността на феросъдържащите ферменти
(цитохром -?-оксидаза (алфа оксидаза), каталаза, сукцинатдехидрогеназа,
аконитаза) в органите и тъканите. Кожната повърхност и видимите
слизести обвивки стават бледи, кожата е суха, особено в областта
на ставите, косата е суха, наблюдава се изкривяване на ноктите,
субатрофия на езика, влошаване на паметта и др. Особено чувствителен
към ЖДА е главния мозък. Анемията снижава работоспособността,
защото се намалява транспорта на кислород до тъканите. При ЖДА
се наблюдава отслабване на киселинообразуващата функция на стомаха,
намаление активността на амилазата и липазата, възпалителни процеси
в стомаха и дванадесетопръстника, стомашни
кръвозагуби. Към края на бременността ЖДА се наблюдава при 30-73%
от жените. Това усложнява бременността (спонтанни аборти, преждевременно
раждане, вътреутробна смърт на плода, слабост на родовите контракции,
атония на матката и възприемчивост към инфекции), а така също
води до вътреутробни пороци на развитие.
ЖДА възниква често и през първата година от живота на детето.
В качеството на методи за диагностика на желязодефицитните състояния
може да се използват десфералов тест, изучаване на всмукването
на желязото, концентрация на рецепторитена трансферина и съдържанието
на желязо в клетките на костния мозък.
Когато едни от изброените показатели се изменя, но равнището на
хемоглобина в кръвта остава в пределните норми, можем да предположим
наличие на латентна ЖДА. В тези случаи е крайно необходимо да
се направи обстойно биохимично изследване, позволяващо да се потвърди
или отхвърли предположението. Това е изключително важно за диагностика
на ЖДА при деца до две години, бременни и кърмещи жени.
Загубата на желязо за денонощие е равна на 0,3-0,5мг/денонощие.
С урината се отделя 0,1-0,3 мг желязо. Част от желязото се отделя
с потта и лющещите се кожни клетки. Мъжете губят до 0,6-1 мг желязо
в денонощие, а жените - два пъти повече, което е обусловено от
загуби по време на менструация, раждане, кърмене. Загубата при
менструация е от 16-32 мг, т.е.0,5-1 мг/денонощие за месец. При
кърмене - 0,25-0,5 мг се губят ежедневно.
Препоръчителна норма желязо за мъже - 10 мг/денонощие, за жени
- два пъти повече. По време на бременност и кърмене - съответно
38 и 33 мг/денонощие.
В БАД на “Vision International People Group”
желязо има в следните биологично активни добавки: “Нутримакс“,
“Лайфпак
Джуниър“, “Биск“. |
Любопитно
за здравето, прочети го...!